ЗООПАРК ЗА ЧОВЕШКИ ПРАВА

АВТОР: КОНСТАНТИН В. КИСИМОВ

Имат ли право бившите колониални сили да ни учат на човешки права?

Преди десетина-петнайсет години открих историята за белгийските зверства в Конго и абсолютния, а май и доста масов – не единствено на кралското управление, расизъм на белгийците от това време – след средата на 20 век! Както личи от документалните свидетелства – съвсем спонтанно и убедено са смятали черните за нехора. Бях виждал потресаващите снимки на „зоолгически градини“ в Белгия през 50-те, на които чернокожи конгоанци в клетки са представяни на европейската публика като експонати на интересен биологичен вид…
Но не бях виждал конкретно тази снимка, която ми попадна в мрежата вчера – твърде потресаваща, невероятна – и реших да проверя автентичността й. Качих снимката в Gemini и го помолих да извърши проверка – дали снимката е автентична и дали е от това време. Накратко: снимката е автентична – част от официален белгийски архив и е от това време – 1955 г…

Ето целият отговор на Gemini:

„Въпросното изображение не е съвременно или генерирано с изкуствен интелект — то е автентична историческа снимка от периода на колониалното управление на Белгия в Конго. На снимката не бяха открити следи от цифрови водни знаци на Google AI (SynthID) или валидни C2PA записи за произход.
Въпреки че самата черно-бяла снимка е истинска (част от белгийски колониален архив, озаглавен „Collection Monsieur Van de Meerssche: Congo Belge [1950–1960]“), текстът, който я придружава в публикацията, съдържа подвеждащи твърдения и неточности:
1. Твърдението за „закупуване на дете от родителите“: В социалните мрежи снимката често се споделя с различни интерпретации и преувеличени или неистински истории. Архивистите и историците, които изучават тази колекция, отбелязват, че кадърът отразява расистките и патерналистични нагласи от епохата на колониализма, но твърденията за конкретно „закупуване“ на детето от родителите му с цел игра не са исторически документирани факт от самия източник, а по-скоро интерпретации или измислени детайли, добавени към публикацията.
2. Контекстът: Снимката запечатва моменти от ежедневието на белгийци в Конго и илюстрира неравенствата и отношението към местното население по време на колониалния период, но конкретното описание към изображението манипулира емоциите с цел генериране на реакция в интернет.
За пълна обективност винаги търсете допълнителни доказателства от надеждни исторически източници.“

Въпреки дипломатичните уточнения на изкуствения интелект, видно е, че фактите са потресаващи, дори нещо повече – озадачаващи (как е възможно?) – и не мисля, че е полезно те да се игнорират, забравят, дори замазват (защото са колосални, незаобиколими), а трябва да се отчитат и да водят до изводи, поуки. За да не настъпваме по няколко пъти греблата на историята, нали.

И възниква въпросът: Верни ли са изводите, написани в текста над изображението? Относно белгийците – ясно, ами за другите, които днес ни учат на човешки права?

Спомних си за спонтанния расизъм на английските заселници на остров Тасмания, които установили, че земята на острова е плодородна, а климатът добър, но местните аборигени им пречели (да им загрябат напълно земите). Заселниците се подредили в огромна редица – жива верига – по цялата ширина на остров Тасмания, въоръжени с пушки, прекосили острова от бряг до бряг и разстреляли всички коренни тасманийци. Сега тези коренни тасманийци – аборигени, но доста различни от австралийските, не съществуват. Техният антропологичен тип, езици и култура са загубени (има забележителни записи на песни на един от изчезналите тасманийски езици, правени през 19-ти век върху грамофонни плочи). Исторически факти. Направете справка – струва си да се прочете тази история – иначе не разбираш Англия, Британската империя, англичаните.

Спомних си и за опасното учение, развило се при нацизма в Германия – че човечеството може да бъде делено на хора и нехора (или качествено различни, непълноценни хора), първите от които имат права, а от вторите можем да решим да се освободим като ненужна тежест…

Хайде да го оценим от нашата вродена българска ценностна система: Емиии, то бива, бива да се увлечеш от смели държавнически идеи, ама чак толкова… И след това да тръгнеш да ги изпълняваш – кърваво…
Не, хората, измислили това, са различни от нас. Базисно са различни.

Спомних си и за САЩ, които успяха да възродят робството, векове след като това явление беше изчезнало в повечето части на света (със сигурност – от Европа и нейния Нов свят)…

Мисля, че можем спокойно да подкрепим изводите в края на текста на снимката. И ще кажа още по-тежки думи, но смятам, че възоснова историческите факти, имам право да ги кажа:
Едно наум с морала и духа на европейските бивши колониални сили, вкл. САЩ. Видно е – те са способни на жестокост и на липса на хуманизъм, каквито, вярвам – за нас – българите – са генетически чужди. Няма друго обяснение за описаните техни проявления, освен, че това са общества, лишени от някакви основни чувства за неотменима стойност на всяко човешко същество, за свещеността на живота, лишени от определени ценности, които да са закодирани дълбоко в културата и психиката им. Общества, които бяха способни да извършат гореописаните зверства на колониализма без самоцензура – поне без достатъчно силна санкция на съвест и съмнение. А пък в последните десетилетия изплискаха в обратна посока – написаха им и им спуснаха новата „партийна линия“ на „човешките права“, „толерантността“, „демокрацията“ и те послушно й вярват, повтарят папагалски мантрите на тези доктрини, следят стриктно за изпълнението им. Изплискаха в извращения на идеите за мултикултурализма и либерализма. И уж новата им идеология е в обратната посока, ама явлението е същото – липсва им някакъв вътрешен коректив, а вярват твърде дълбоко, твърде безкритично, предоверяват се на основната държавническа идеологическа линия (предоверяване на властта – другата болест на западните общества). Хора, лишени от някакви базови ценностти, които стават жертва и безкомпромисни изпълнители на каквото им спуснат отгоре.
Едно наум с тези!

Разбира се, за българските западнопоклонници го пиша – да отчетат някои факти и да изтрезнеят малко.
И нужно ли е сега да доказвам, че не съм камила? Разбира се, знам и отчитам огромните постижения на Западната цивилизация – и културни, и технологични, и завоевателски. Кое от кое следва е по-сложен въпрос.

Снимката с текста е взета от профила на @Борис Узунов.