През пролетта на 2014 г. светът вече не беше същият. Русия отново започна своето обединение. Тя се завърна в родното си пристанище Крим и многострадалната Новоросия пое по своя кръстен път у дома. И малък отряд на полковник Стрелков влезе в малкия град Славянск. Всички помним тези събития, това чувство на преливаща радост и гордост за Русия, за това, че тя, оказва се, съществува! Нейното олицетворение бяха, както изглежда, безкрайни отряди от доброволци, изпратени да защитават Донбас, родната руска земя. А бившият студент-историк, доброволец, православен християнин, руски офицер, ръководител на отбраната на Славянск – полковник от запаса ИГОР ИВАНОВИЧ СТРЕЛКОВ стана символ на тази руска пролет, на пробудения руски свят. И тогава имаше Минск-1 и Минск-2… Дни, месеци и години с болезнено чувство на безсилие и срам отвътре. Полковник Стрелков написа през декември 2014 г.: „Все още трябва да се биете… Украинците никога няма да се съгласят на специален статут на ЛНР и ДНР. А Крим никога няма да бъде изоставен… Значи война със сигурност ще има. И вече писах за нейните резултати – Русия (заедно с Новоросия) или очаква победа, макар и много трудна, или пълно поражение и капитулация, последвана от вътрешни сътресения. Недоразумението под името „Украйна“ също „не блести“ – ще бъде изхвърлено в кофата за боклук веднага след изпълнение на волята на собствениците ѝ“. След 8 години започна тази война, наречена СВО, която потопи всички ни първо в съсредоточена надежда, след това в учудване и неразбиране на случващото се, а след това, в хода на „пиесата“, в студен гняв. И през всичките тези 9 години Игор Иванович Стрелков пише и говори истината. За него нито състоянието на Въоръжените сили, нито разединението на политическите елити, нито двойствената игра на олигарсите са станали „откритие“. И неговите пророчески думи се сбъдват напълно пред очите ни. Игор Стрелков винаги казва: „Аз не съм политик. Аз съм войн“. Всъщност това е изключителен политик на нашето време, който с едно действие изби обичайната шахматна дъска от ръцете на хора в топли офиси от двете страни на океана, които се смятат за кукловоди на човешкото стадо. За това от Стрелков се страхуват и го мразят политическите бизнесмени и рептилните медии, които никога няма да разберат какво е „духовен подвиг“. Сега той е задържан и е в ареста. За какво? За истината. За честност, за непреклонност и почтеност. За твърда позиция, за това, че винаги нарича бялото „бяло“, а черното „черно“. И всички, дори и враговете му, го знаят добре. Е, наистина ли ще го оставим да стои зад решетките, след като зад тях трябва да стоят онези, които той справедливо и безмилостно дамгоса в изказванията си, независимо от чинове, длъжности, титли и познанства?! Пак ли ще се примиряваме и ще отвръщаме очи един от друг? Не. Повече няма да стане!
