АВТОР: РУМЕН ДЕЧЕВ
В предаване по БНР с проф. Андрей Пантев и проф. Веселин Янчев коментирахме обявяването на независимостта – доста сложен както от фактологична, така и от аналитична гл. точка въпрос. За съжаление лошата техническа връзка, наложи отпадането на проф. Пантев от дискусията, а много разчитах на неговата подкрепа за по-трезвото поставяне на проблема.
У нас господства едно патриотарско, понякога направо панаирджийско отношение към важни събития в националната ни история, които без никакъв критичен поглед, в услуга на чужди каузи или просто за да изсмучем от пръстите си някакъв „национален успех“ се обявяват за победа на българския дух и т.н. Така е и с Обявяването на независимостта.
- ПРОБЛЕМЪТ
България получава свободата си по Берлинския договор като васално на Османската империя княжество. Особено след Съединението получаването на статута на независима държава е една историческа необходимост, макар да има повече или по-малко формален характер. Да припомня, че днес номинално сме независима държава, но на практика сме пълен васал на Запада, докато обратното, по онова време сме формален васал на Османската империя, но страната упражнява почти пълен реален суверенитет в своята политика. Въобще не може да става и дума за сравнение между реалния суверенитет, упражняван от тогавашна „васална“ България и днешната ни колониална участ на „независима“ държава. Другият важен фактор, определящ ситуацията, е, че Австро-Унгария е използвала Руско-турската война от 1877-78 година, за да окупира (за 30 години според Берлинския договор) Босна и Херцеговина. Но Австро-Унгария по принцип е решила тяхната анексия, което виждаме като специална точка още в протокола към договора от 1883 г. по повод т.н. Съюз на тримата императори. Понеже през 1908 г. 30 годишният срок на окупацията вече изтича, А-У търси повод за отхвърляне на Берлинския договор и неговите клаузи. Намира го чрез своя верен агент, поставен от нея на българския престол – Фердинанд Сакскобурготски, който се съгласява да обяви независимостта на България и с това да наруши Берлинския договор. Но помислете си, щом велика сила като А-У не се е решавала първа да наруши БД, дали това по принцип е било целесъобразно да го направи малка България? - ОБСТОЯТЕЛСТВАТА
Има важни съпътстващи обстоятелства. Предишната 1907 г. е сключен Англо-руският съюзен договор, с което срещу Тройният съюз на Германия, А-У и Италия се изправя Антантата. Всяко действие на международната сцена се рамкира от това обстоятелство. Англия и Русия не са против ревизия на Берлинския договор, нито против получаване на независимост от България, но те настояват това да стане на международна конференция, на която Русия също ще се възползва от ревизията на договора, който й забранява свободен достъп до Проливите. Една такава искана от Антантата конференция е изключително благоприятна за България, защото няма да стовари върху нея никаква отговорност за едностранно действие, което може да доведе и до война с далеч по-силната Османска империя, а освен това създава възможност да бъде поставен острият проблем за правата на българите в Македония. Тук е мястото да се каже, че британският външен министър сър Едуард Грей, човек вдъхновяван от идеите за свобода и християнска солидарност, е започнал настойчиво да лансира идеята за назначаване на християнски генерал-губернатор на Македония, което би я превърнало в една нова Източна Румелия. Точно това плаши Австро-Унгария, която след Босна и Херцеговира хвърля поглед към Македония и съответно е против конференцията. Но тя не може да го каже открито и на среща на външните министри Ерентал и Изволски се съгласява неофициално. В същото време натиска Фердинанд да обяви Независимостта. Английският и руски посланици настояват пред българското правителство не да се откаже от независимостта, а просто да изчака действията на Австро-Унгария. Но не, Фердинанд обявява на 22 септември независимостта на България, с което поставя кръст на всички посочени тук накратко възможности. - ПОСЛЕДИЦИТЕ
В резултат на това безотговорно действие на Кобурга България нанася силен удар по плановете на Русия и Антантата. Колко тежко Русия изживява поражението, показва фактът, че Изволски буквално се поболява, три месеца се лекува, след което напуска поста министър на външните работи. Съвсем естествено от тук и доверието на Русия към България пада, съответно в настъпващата Балканска война тя определя като основен свой съюзник Сърбия. Конференцията и възможността да се помогне на българите в Македония отпадат, България се изправя пред тежък конфликт с Турция и двете страни мобилизират армиите си, едва не стига до война. Но тази война е само временно отложена, от този момент нататък турският натиск над българите в Македония се засилва, отменени са правата дадени им с Хуриета, в крайна сметка войната идва при крайно неблагоприятни за България обстоятелства и резултатът е предопределен – Първата национална катастрофа. Но преждевременното обявяване на независимостта от Фердинанд означава също, че той вече е ангажиран с Тройния съюз и ще се включи в авантюрите на Първата световна война на страната на Германия – Втора национална катастрофа. Спирам дотук и питам – 22 септември, това ли е голямата дата в българската история, заслужаваща да бъде чествана като национален празник, или трагичен спомен за пропуснати възможности и понесени поражения?
