АВТОР: МИЛЕНА ВЪРБАНОВА
На 1/13 март 1881 година, след атентата, при който загива Цар Освободител, на трона на Руската империя се възкачва новият император – Александър III. Той е втори син на Александър II и първоначално не е подготвян за наследник на престола. Баща му, император Александър II, не е виждал в него качествата, необходими за всерусийски монарх. Между бащата и сина са съществували множество противоречия, последствията от някои от които повлияват и съдбата на младата българска държава. Всички свои надежди Цар Освободител е възлагал на любимия си първороден син – цесаревич Николай Александрович. Но този във висша степен благороден и интелигентен младеж, въплъщение на идеала за руски владетел, внезапно умира от скоротечна костна туберкулоза ( или туберколозен менингит ) в град Ница във Франция – спирка от морското му околосветско пътешествие. Дотогава е бил напълно здрав. Умира на 24 април 1865 г. на 21-годишна възраст, току-що сгоден за датската принцеса Дагмар, която по-късно става годеница и съпруга на брат му Александър. Когато преди години четях историята на трагично загиналия млад руски престолонаследник, не можех да не отбележа един паралел – при странни обстоятелства почти век по-късно с костна туберколоза е заразен и Дан Колов, „Балканският Лъв“, българският шампион, който много пречеше на разни олигархични спортни кръгове в САЩ. Интересно е, че и тримата Романови с име Николай – император Николай I, престонаследникът Николай Александрович и император Николай II, не загиват от естествена смърт. Всъщност от последствията на атентат на Транссибирската железница умира и Александър III.
На 13 януари 1820 г., на излизане от спектакъл на Парижката Опера, от ножа на атентатор е прободен Шарл-Фердинан дьо Бурбон-Артоа, дук дьо Бери, вторият син на френския крал Шарл Х. Атентаторът уж е бонапартист и действа сам, но никой не вярва в тази басня. Силите, стоящи зад него, никога не са разкрити. Дукът, на 42 години, умира на другия ден, 14 януари, разкривайки, че съпругата му Мария-Каролина, е бременна. Роденото след смъртта на дук дьо Бери момче – Анри, наречено „Дете на чудото“ ( „Enfant du Miracle“ ) което би трябвало да царува под името Анри V, никога не става крал. Нереализираният Анри V, граф дьо Шамбор, е последният мъжки наследник на Капетите. Неговият чичо, братът на баща му, първородният син на Шарл Х, принц Луи-Антоан, се отрича от престола двадесет минути подир смъртта на стария крал, през 1830. Като причина за абдикацията се изтъква бездетството на принца, но истинските причини остават неизвестни.
На 30 януари 1889 г. светът се събужда потресен от гибелта на 30-годишния ерцхерцог Рудолф фон Хабсбург, кронпринц, единствен син на император Франц-Йосиф и наследник на австро-унгарския трон. Кронпринцът се е самоубил в резиденцията Майерлинг, заедно със 17-годишната си любовница Мария Вечера. Този романтичен разказ напоследък изглежда все по-малко убедителен. Франц-Йосиф избира за свой наследник племенника си Франц-Фердинанд, син на по-малкия брат на императора, Карл-Лудвиг. С ужасяващо постоянство съдбата ( или някой от нейно име, явният извършител е организацията „Црна рука“ ) покосява живота на новия кронпринц и съпругата му в Сараево. Датата е 15/28 юни 1914 г. – Видовден. Един забележителен филм, проследяващ историята на Сараевския атентат, чиято прожекция не предизвика никакъв интерес, доказа, че властите на Австро-Унгария ( без императора и неговият кръг, разбира се ) са били информирани от полицията на БиХ за всяка стъпка на атентаторите. Мерки за опазване живота на ерцхерцога и съпругата му не са предприети.
Още през 1867 г. отвъд Атлантика, е екзекутиран друг брат на император Франц-Йосиф, Максимилиан фон Хабсбург, император на Мексико.
Тайфунът, поразяващ наследниците на европейските монарси, по особен начин засяга и България. В нашия случай става дума за потомците на древен род – на средновековната царска династия Шишмановци. Известно е, че наследник на Шишмановци е видната видинска фамилия Шишманови, от която произлиза майката на Алеко Константинов, съпруга на уважавания търговец от Свищов Иваница Хаджиконстантинов. Щастливеца и неговият братовчед проф.Иван Шишманов, също от Свищов, фактически са князе с царска кръв. Вгледайте се добре – профилът на Алеко напомня изсечен върху монета профил на владетел. На един от своите детски портрети той прилича на малък принц. Благородството на чертите му говори за венценосни прадеди. И виж ти – цялото му семейство измира от туберколоза. А на 11/23 май 1897 г. едва трийсетгодишният потомък на царе и гениален писател е застрелян … погрешка. Уж убиецът се прицелвал в депутата Михаил Такев. Може и да е било така – но може и да не е. Все пак Такев няма царствени прадеди. Алеко загива при странни обстоятелства, бездетен. Изтъквани са различни причини за покушението. Само не и тази, че е наследник на последната царска династия отпреди падането на България под турско робство.
Остава проф.Шишманов. Той има само един син – Димитър Шишманов. Съпруга на проф.Шишманов е Лидия Драгоманова, дъщеря на известния украински хуманитарист проф. Михайло Драгоманов, близък родственик на поетесата Леся Украинка. Димитър Шишманов е политик, дипломат и писател, бил е министър в правителството на Добри Божилов. На 1 февруари 1945 г. е разстрелян от т.нар. Народен съд. Защо, за какви грандиозни престъпления? Толкова ли голям фашист е бил? Или причината трябва да се търси далеч назад във времето?
В Европа трябваше да остане само простолюдие. Тласкано към бездната от банкстерите, „аристокрацията на парите“. И короните бяха низвергнати – за да рухнат държавите и народите.
(1914г.)
