автор: Румен Дечев
- Протестът след осмият ден и противостоящите си сили
На осмия си ден негодуванието срещу мутренското правителство на Борисов събра огромно число протестиращи – 30-40 или повече хиляди дефилираха по улиците на София и скандираха „Оставка!“. Започнал като организационно мероприятие, изпратило на площада фенове на ФК „Левски“ и представители на градската десница, протестът постепенно се превърна в общонароден.
Над 80% от участващите са съвсем млади хора, пълни с енергия и решимост, повечето за първи път участващи в протести и, за съжаление, абсолютно неориентирани. Те смятат, че с оставките на Борисов и Гешев всичко ще се промени и България ще се превърне в друга държава. Уви няма да е така. Най-лошото е, че тяхната емоционална превъзбуда и социална неориентираност ги превръщат в лесна плячка на всякакви манипулации.
Коалиционното правителство на ГЕРБ, видя се от изявлението на ГЕРБ и подкрепящите го лъжепатриоти, всячески ще се стреми да избегне подаване на оставка в оставащите до края на мандата 7 месеца, което ще му позволи само да организира следващите избори, разчитайки да ги спечели с купени и фалшифицирани гласове. В случай на оставка цялата власт ще премине в ръцете на президента посредством служебното правителство, което може да извърши кадрови промени в силовите министерства, да започне арести и разследване на корумпирани лица, и, в крайна сметка, да осигури загубата на ГЕРБ на предстоящите избори.
При това положение ситуацията в страната ще се затегне. Предстоят дни на напрежение и изпитания. Най-вече те ще са изпитания за гражданските активисти, чиято цел е да влязат сред протестиращите и да внесат съзнателност в действията им. Участието на 100-200 или дори 1000 граждански активисти в протестите вече няма съществено значение при 40 хиляди излезли на улицата само в София. Но тяхното участие би било решаващо за разясняване ситуацията сред протестиращите, решаващо за предотвратяване на манипулациите, които се подготвят успоредно със свалянето на Борисов, което изключително малко хора осъзнават.
- Заинтересованите сили и подготвените манипулации.
За да се разберат възможните манипулации, трябва да се познават вътрешните и особено международните сили, които са заинтересовани от развитието на ситуацията в България.
Световната финансова олигархия е поставила България в робско положение. Тя я е превърнала в суровинен придатък на световната икономика и пазар за произведените на Запад стоки. Милиарди се източват годишно от България за сметка на тънещото в мизерия и прогресивно намаляващо население. Дълбоката глобална държава всячески ще се стреми да не допусне в страната развитие по примера на Унгария и Полша, създаване на национална държава, която да изразява националните интереси. За своите цели Дълбоката глобална държава ще използва подвластните й организационни структури – НПО-та, различни видове „зелени”, партиите на градската десница, несвързани с ГЕРБ – „Да, България”, различните „Зелени”, „България на гражданите”. Така единият от „Отровното трио” – проф. Слави Минеков, излиза от редовете на „България на гражданите” на антибългарската особа еврокомисарката Миглена Кунева (Пръмова). Арман Бабикян пък е тясно свързан с Надежда Михайлова и старото СДС, също глобалистка и антибългарска организация. Основно внимание обаче се отделя на ПП „Да, България” и нейния лидер Христо Иванов. Стълкновенията в „Росенец” бяха изцяло подготвена ПР-акция за повдигане рейтинга на този безличен бенефициент на чужди фондации и бивш министър на ГЕРБ. Все пак, за да направиш от бивш министър на ГЕРБ символ на съпротивата рещу ГЕРБ се изискват усилия и средства и те се правят. Важен знак, че българската политическа власт тръгва в нова симбиоза с Дълбоката глобална държава е и назначаването за юридически съветник на президента на Иванка Иванова, дългогодишен предан сътрудник на антибългарската организация „Отворено общество” на Сорос само месец преди избухването на протестите. Всичко е съшито с бели конци и очевидно, че президентът ще следва линията на Дълбоката държава и най-вероятно ще има предвид нямащия и ден трудов стаж Христо Иванов за служебен премиер. Ако това стане, то стремежите на протестиращите срущеу Борисов за по достоен живот ще бъдат грубо измамени, а последиците за България ще са особено тежки. Ето тези тенденции в развитието на българската политика участниците в протестите не познават и задача на гражданските активисти е да им ги разяснят.
