ПРЕВОД: РУМЕН ДЕЧЕВ
Тиери Мейсън е най-известният съвременен геополитически анализатор. Роден е в Бордо, Франция през 1957 г. в семейството на общински съветник на града. Дядо му е полковник, военен наблюдател към ООН. Семейната традиция отрано го насочва към политическата проблематика. Днес той се определя като радикал, който подобно на ръководителя на френската съпротива Жан Мулен работи с всички в името на истината и справедливостта. И това не са само думи. Тиери Мейсън става световно изестен с книгата си “Ужасяващата лъжа”, преведена и на български, в която е първият, който изразява съмнения относно официалната версия за атентатите от 11 септември 2001 г. в САЩ. В ръководената от него информационна “Мрежа Волтер” той публикува впечатляващи анализи, разобличаващи действията на дълбоката държава и лъжите на световния мейнстрим. Поради заплаха към живота му, Тиери Мейсън напуска Франция и вече 10 години живее и работи в Дамаск. В Posoka.org публикуваме една от последните статии на Тиери Мейсън в “Мрежа Волтер”, в която се посочват силите, способни да изправят човечеството пред катастрофата на Трета световна война. voltairenet.org/
Реагирайки с ужас на възраждането на фашистки, нацистки и имперски японски идеологии, пропускаме да забележим, че Втората световна война беше провокирана не от тях, а от властници, готови да извършат всякакви злодеяния. Подобна конфигурация е на път да се създаде и в наши дни. Ако ние не се противопоставим, случилото се може да се повтори и Третата световна война да стане възможна след няколко месеца.
Втората световна война може да ни послужи за урок. Тя не падна като гръм от ясно небе. Тя не беше битка между Добрите и Лошите. Тя бе предизвикана от неочакваното прегрупиране на сили, способни да унищожат всичко по пътя си.
След икономическата криза от 1929 г. целият свят бе убеден, напълно основателно, че с тогавашния капитализъм е свършено. Единственият, който, в лицето на болшевизма, предлагаше алтенатива, бе Съветският съюз. Скоро и САЩ представиха такава – структурните реформи на Новият курс на Рузвелт. След тях Италия обеща трето възможно решение – фашизмът. Големите англосаксонски капиталисти избраха да подкрепят един нов режим – нацизмът. Те се надяваха, че Германия ще нападне СССР, защитавайки по този начин техните интереси, заплашени еднакво както от болшевишката колективизация, така и от икономическите реформи в САЩ. Обаче предвидения план не се осъществи, както бе предвидено, защото Италия, Германия и Япония формираха Ос със своя собствена логика и войната не започна с атака срещу Съветите, а срещу големите богатства, които я подготвяха.
В колективното въображение ние не държим отговорни за Втората световна война големите англосаксонски капиталисти, които подкрепяха нацизма от самото му начало. Напротив, ние си спомняме за британския и американския народ като за участници в победата над фашизма. От този опит трябва да запомним също, че и най-умелите планове могат да изменят на своите създатели. През ВСВ мирът бе заплашен от съюза между три твърде различни един от друг режима – фашизмът, нацизмът и Хако ичио. Този съюз не бе предугаден от никой измежду специалистите по международни отношения на епохата. Всички, без изключение, се бяха заблудили. Тези три идеологии искаха заедно да променят световния ред, без да ги е грижа за последиците, които хората биха понесли от техните действия. Което съвсем не означава, че техните противници бяха демократични и миролюбиви, нищо по-невярно, а единствено, че те не приемаха унищожението на цели народи. Да не се заблуждаваме в противното. Трябва да бъдем много бдителни не към някакъв особен тип политически режим, а към това че държави, управлявани от хора, способни на най-лошото, могат да се обединят. Съвременната опасност не е нито във фашизма, нито в нацизма, нито в Хако ичио, три идеологии, белязани от своята епоха, които днес са напълно лишени от основания. Това, от което днес трябва да се пазим, е един световен съюз между идеологии, способни да извършат най-лошото.
Именно това е, което всеки момент може да се случи: днешните ръководителите на Държавния департамент на САЩ, на правителството в Киев и ръководителят на предстоящото правителство в Тел Авив (мандатът за съставяне на правителство в Израел бе връчен на 14 ноември 2022 г. на Бенямин Нетаняху и неговите крайно десни съюзници – бел. на прев.) не познават ограничения. Съюзът между “щраусианците” (последователите на американския неоконсервативен политолог от еврейски произход Лео Щраус – бел. на прев.), “интегралните украински националисти” и израелските “ционисти ревизионисти” могат без никакви скрупули да хвърлят света в Трета световна война.
АМЕРИКАНСКИТЕ “ЩРАУСИАНЦИ”
Тази малка група от стотина човека контролира външната политика на САЩ, конкретно посредством държавния секретар Антъни Блинкън, неговата заместничка Виктория Нюланд и съветника по националната сигурност Джейк Съливън. Те са последователи на политическата мисъл на Лео Щраус, за когото демокрациите са демонстрирали своята слабост през 30-те години на ХХ век. Според Щраус единствената възможност, евреите да се спасят от унищожение при предстоящия антисемитски режим, е да установят своя собствена диктатура: да се намират от страната на дръжката, а не на острието на брадвата.
“Щраусианците” вече са доказали на какво са способни, организирайки атентатите на 11 септември и започвайки различни войни за разрушаването на т.н. “Широк Близък Изток”. Изненадващо е, че въпреки полемиките, които разкъсваха американската управляаща класа при администрацията на Джордж Буш младши, по-голямата част от съвременните отговорни политици не са наясно кои са щраусианците.
“ИНТЕГРАЛНИТЕ НАЦИОНАЛИСТИ” ОТ УКРАЙНА
Това е група, обхващаща стотици хиляди хора, може би дори милиони. Тя води началото си от Първата световна война, но се консолидира във времето, обхващащо периода между двете световни войни, Втората световна война и Студената война. Те се позовават на един поет, Дмитро Донцов, извършил престъпления срещу човечеството, и считат себе си за викинги-варяги, готови да водят последната битка срещу Злото, ще рече, според собствените им представи, срещу руската цивилизация. Изразът “интегрален национализъм” не трябва да ни заблуждава. Донцов го заимства от творчеството на французина Шарл Морас. Но Донцов никога не е бил патриот, нито националист в класическия смисъл на думата. Той никога не е защитавал украинския народ или украинската земя. Напротив. Украинските “интегрални националисти” са доказали, след 1919 г., на какво са способни. Те избиват около 4 млн. свои съграждани, сред които 1,6 млн. евреи. След 2014 г. те водят гражданска война, която струва живота на около 20 000 техни съграждани. Те също, през 1921 г. се бяха отказали от Галиция и Волиния, за да платят в аванс на полската армия във войната й срещу Съветска Русия.
“Интегралните националисти” влизат в съюз с щраусианците през 2000 г. по време на голям конгрес във Вашингтон, на който щраусианецът Пол Улфовиц е почетен гост. Опасно е да се твърди, както прави НАТО, че украинските “интегрални националисти” са маргинали в Украйна. Атлантическият пакт се ръководи единствено от стремежа си да дискредитира позицията на Русия и да мобилизира обществеността в подкрепа на Украйна. Но “интегралните националисти” избиват днес без съд и присъда, онези от съгражданите си, които са свързани с руската култура.
Изключително опасно е също така да се споделя паталогичната екзалтация на “интегралните националисти”, както направи скоро Бундестагът, приемайки резолюция върху “Голодомора”, ще рече “геноцидът чрез глад”. Гладът от 1932-33 г. в никакъв случай не е провокиран нито от Съветите най-общо, нито от Сталин в частност. Той засяга и много други региони на СССР освен Украйна.Става дума за една климатична катастрофа. Впрочем, в самата Украйна, гладът не засяга градовете, а единствено селата, тъй като съветската власт се намесва, помагайки за изхранването преди всичко на работниците, за сметка на селяните. Да се подкрепя митът за планиран геноцид, означава да се окуражава антируската омраза, както някога нацистите окуражаваха омразата срещу евреите.
“ЦИОНИСТИТЕ РЕВИЗИОНИСТИ” В ИЗРАЕЛ
“Ционистите ревизионисти” представляват около 2 млн. човека от израелците. Те са успели да формират едно парламентарно мнозинство, привличайки различни политически формации зад Бенямин Нетаняху. Те се позовават на украинеца Владимир Жаботински, който твърди, че Палестина е “Земя без народ, за един народ без земя”. С други думи – палестинските араби не съществуат. Те не биха могли да притежават права и трябва да бъдат експулсирани.
През септември 1921 г. Жаботински сключва съюз с “интегралните националисти” антисемити в Украйна, първото звено от Оста, която днес е в процес на създаване. Този съюз предизвиква възмущението на цялата еврейска диаспора и Жаботински е изключен от Световната ционистка организация. През октомври 1937 г. Жаботински сключва нов съюз, този път с антисемитите на маршал Ридз-Шмигли, вторият човек в Полша при режима на Йозеф Пилсудски. За което отново е низвергнат от еврейската диаспора. В самото начало на Втората световна война Жаботински избира Бен-Цион Нетаняху, бащата на Бенямин, за свой частен секретар.
Отблъскващо е, че 75 г. след създаването на израелската държава, по-голямата част от хората продължават да смесват различните позиции сред еврейското население, често противоположни, само защото се използва за критерий религията на хората, които изповядват тези позиции. “Ревизионисткият ционизъм” е противоположен на ционизма на Наум Голдман и Световният еврейски конгрес. “Ревизионисткият ционизъм” въобще не се чувства загрижен за еврейския народ и съответно не се е колебал да влиза в съюз с въоръжени антисемитски сили. “Ционистите ревизионисти”, сред които Бенямен Нетаняху и Ариел Шарон, са доказали на какво са способни с Накба: насилствената депортация на мнозинството от арабското население на Палестина през 1948 г. Това престъпление, споменът за което вълнува едновременно и арабите и израелците, прави невъзможен и до днес мира в Палестина.
Бенямин Нетаняху влезе в съюз с щраусианците през 2003 г. по време на един голям затворен за външната публика конгрес в Йерусалим. След избирането на Володимир Зеленски, на когото става личен приятел, Нетаняху също така поднови съюза на Жаботински с “интегралните националисти”. Оста е формирана.
ОБЩАТА ИДЕОЛОГИЯ НА НОВАТА ОС
По същият начин както италиянският фашизъм, германският нацизъм и японският Хако ичио нямат много общо помежду си, така и щраусианците, “интегралните националисти” и “ционистите ревизионисти” мислят различно и преследват различни цели. В миналото единствено нацистите бяха антисемити до такава степен, че да си поставят за цел унищожението на един народ. Фашистите презираха евреите, но не се стремяха да ги унищожат. Японците, от своя страна, никога не са ставали подвластни на тази омраза и даже покровителстват евреите в Япония и на териториите, които окупират. По същия начин днес, ако “интегралните националисти” са обсесионално противопоставени на руската култура и желаят да избият всички руснаци – мъже, жени и деца, щраусианцитеги само ги презират без да желаят физическото им унищожение, а “ционистите ревизионисти” преследват други свои цели.
Всяка от тези три изолирани групи представлява опасност за посочените в изложението народи, но обединени и трите, те заплашват цялото човечество. Тези групи разделят един и същ култ към насилието и властта. Те вече са доказали, че могат да започват войни за екстерминация. И трите преценяват, че техният момент сега е настъпил. Все пак те не само трябва да преодолеят своите вътрешни опозиции, но тяхната “ос” е все още несигурна. Така например щраусианците наскоро предупредиха “ционистите ревизионисти” относно възможното разширяване на еврейските колонии в палестинските територии.
Тиери Мейсън
