АВТОР: МИЛЕНА ВЪРБАНОВА
ОТГОВОР НА ОТГОВОРА НА Г-ЖА ДАРИНА ГРИГОРОВА:
Прочетох краткото съобщение на г-жа Дарина Григорова, озаглавено „Филтър не филтрира информацията си“, което, публикувано в „Свободно слово“, силно напомня на „право на отговор“ на засегнато лице, тъй като този сайт е една от двете електронни медии, които преди три дни разпространиха мой текст, предизвикан от статията във вестника.
Освен в „Свободно слово“, текстът ми бе публикуван и в сайта newsroombg.com.
Ако на г-жа Григорова е дадено право на отговор, то аз също апелирам за право на „отговор на отговора“, защото нейното съобщение ме уязвява – макар, че името ми не е споменато. Нещо повече, Дарина Григорова ме задължава да отговоря, защото изразите, използвани от нея по адрес на анонимния опонент – вероятността това да съм аз, е голяма – облъчват читателя с директни намеци за нечистоплътност и поръчковост на текста в „Свободно слово“ ( цитирам ):
„Няма да преразказвам нефилтрирания текст на “Филтър”, нито интерпретациите му, пуснати по вентилатора по знайни и незнайни сайтове – чиято активност и доразкрасени внушения, е в стила на нескопосана поръчка/мероприятие.“
Аз съм доста по-възрастна от Д.Григорова. Пиша и публикувам поезия и проза от тринайсетгодишна. Издала съм общо седем книги, четири от които с исторически и езиковедски и изследвания – отнасящи се предимно до връзките на италийските народи с траките и българите. Книгата ми с пиеси „Еньов геран. Песове. Агонията на България в две драми“ получи национална награда за литература през 2023 г. Останалите две мои книги са с публицистични творби. Писала съм и в периода на соца и в тоя на „демокрацията“ – и винаги съм била извънредно критична и към двата режима. Основната част от творчеството си съм публикувала след 1989-а – преди това критиките по-трудно намираха място в печата. Но питам – има ли някой в тая страна, който може да ме обвини в „поръчково писане“? Има ли някой, който може да каже, че ми е „задавал насоки“ и аз слугински съм низала фалшиви редове, плюейки на достойнството си като човек, писател, историк? Има ли някой, който ме е използвал за свое „мероприятие“? Има ли някой, който ми е налагал какво да пиша? Има ли такъв – нека излезе напред!
Изглежда Вие, сте първата, която ме обвинява в „поръчковост“, любезна Дарина. И то е, защото, въпреки че вероятно сте добър историк (доверявам се на мнението на мои колеги, без да съм чела историческите Ви трудове), общата Ви ерудиция не е на толкова голяма висота. Иначе все щяхте да попаднете на мои статии и нямаше с такова хлапашко презрение да обвинявате „анонимния“ ( според Вас ) автор.
Всъщност попадали сте поне на една моя статия – с огромна вероятност. От нея е великолепната поанта, че русофобията у нас фактически е „българофобия“. Намерили сте тази поанта в текста ми „Вигеланд вместо Паметник на Съветската армия“ в сайта КритичноБГ от 14.12.23 и тя Ви е допаднала, защото наистина е добра. Вие доразвивате тази мисъл и я развявате като знаме в прословутото интервю за поглед.инфо от 15.12.23 ( русофобията цели да разпали българофобия ). Съществува нещо като академичен кодекс на честта, който ни задължава да цитираме източника, но аз съм махнала с ръка – може и да се касае за случайно „припокриване на мислите“ на две исторички в два последователни дни.
За Ваше сведение аз бях уволнена за инакомислие от БНР, а сега проамериканските сайтове не допускат дори мои исторически статии, до такава степен името ми е свързано с антиконформизъм. Пак за Ваше сведение, в „знайните и незнайни сайтове“ съм изразявала и изразявам толкова радикални мнения, че край тях Вашата позиция е ученическо съчинение. Впрочем в същото интервю за поглед.инфо, твърдите, че фашистите преди Девети, „тия, които са рязали партизански глави“, сега режат Паметника на Съветската армия. Не, мило момиче, Паметника го режат бившите комунисти и потомците им – това е истината.
А сега конкретно за статията, предизвикала гнева Ви. Признавам, че заглавието й не звучи много добре – „Дарина Григорова – мюре на Радев?“, но въпросителният знак ясно показва – НЕ съм повярвала, че ще станете „мюре“ на компрометирани субекти ( имам предвид не само „проекта“ на Радев ) и че изобщо ще се натопите в гнусната кочина на българската васална „политическа“ върхушка. Цитирам редове от текста си, в които само в случай, че четете преднамерено и изопачено – както дяволът чете Евангелието – бихте открили обида за себе си:
„Аз се надявам, че Дарина Григорова ще бъде достатъчно мъдра да откаже тая съблазън. Тя има свой път и не й е нужно да се цапа в полититическата кал, още повече като мюре на девалвирани субекти. Нека Радев си намери друга перачница и друг Ваниш за почистване на петна. Университетският преподавател и учен заслужава доверие само когато стои на своето място – на катедрата пред студентската аудитория. Професорите набутани в политиката, са свършвали печално в миналото, а днес – ако съдим по „академик“ Денков – са превърнати в посмешища.“
Не, нищо в текста ми не Ви обижда – лично Вас. Колкото до въпроса дали някой е имал намерение да Ви използва за своя партийна фасада – да, смятам, че е твърде възможно и никъде не твърдя, че това става с Ваше знание и съгласие. Нямам никакви допирни точки с властниците, нито с техните ментори, нито с лакеите им, нямам никаква информация, освен общодостъпната – просто елементарната логика сочи, че „новият проект“ трябва да се „изпере и дезинфекцира“ с нови неомърсени фигури. Стана модно това да са университетски преподаватели, лица с научни титли – в това Радев просто би последвал примера на Бойко Борисов.
Съдя, че такива намерения е имало и по прекаления шум, който се вдигна около интервюто Ви и Вашата личност. То не бяха нападки, то не бяха защити. Както съм писала и в статията си, не виждам нищо скандално и шокиращо във Вашите думи. Самата аз, както и множество автори в „Свободно слово“ сме използвали много по-тежки изрази и сме заставали на далеч по-рискови – за живота ни – антиевроатлантически, антиглобалистки и антиправителствени позиции. Има академични учени – Ваши колеги – които също са били по-крайни. Бесният шум, който се вдигна около Вас – както всяко пресилено нещо – говори за желание да Ви бъде създаден имидж на лидер. И този имидж ударно да бъде използван.
С две думи, Дарина, тупурдията около Вас, ми напомни суматохата около „Сашко от Перник“.
Аз съм свободен човек, в истинския смисъл на това слово – не работя никъде, не съм пенсионерка, не съм на хранилка, не завися от никого. Живея от пенсията на моя баща. Парите, които спечелих в емиграция харча, за да издавам книгите си – харч, който във Вашия случай не съществува, защото Университетът издава безплатно Вашите книги. Говоря и пиша винаги това, което мисля. Без да ме интересува дали ще се харесам на тоя и на оня, на левите или десните. Това и най-големите ми врагове не могат да оспорят.
И накрая малка поправка, Дарина – вестниците все още се наричат „печатни издания“. А не „хартиени“.
Не се обръщам към Вас с титлата „професор“ по причини, които съобщавам в оспорения от Вас текст.
Със статията във „Филтър“ нямам нищо общо, не знам кой е авторът й, никога не съм писала за този вестник.
