АВТОР: РУМЕН ДЕЧЕВ
Много уместен въпрос – Защо не в София? Само че в изказването на Сърнела той остава без отговор. Каламбурът „Много е хубаво така – някой друг да иде и да блокира, ама тебе да не те притеснява, щото си невинен човек, кюташ си ден за ден и бавно се вариш, докато бъдеш сварен окончателно.“, въобще не отговаря на въпроса, който го предшества. И така – Защо не в София? И защо Сърнела не отговаря, на въпроса, който сама задава? Без отговор на тия два въпроса, а и на много други, няма да има и крачка напред. Всъщност, първата крачка напред е да почнем да си задаваме въпроси – истинските, неудобните, а не да ги отбягваме. А на въпроса – „Защо не в София?“, отговорът е очевиден. Защото продължителен митинг на хиляди миньори в София може да свали правителството. Представете си дойдат 20 хил. миньори на постоянен протест в София. Това е критичната точка, около която могат да се съберат още поне толкова. Това ще направи протеста общонационален, ще се разрасне в цялата страна. 50 хиляди граждани по улиците на София за едно правителство, избрано с превъртане на машините, което няма никаква обществена поддръжка, е твърде много. Затова и не го правят, затова и не отговарят на въпроса, съвсем логично поставен от гражданите.
Този, същият въпрос, има и една друга страна. Защо не се получи така, че да дойдат миньорите в София? Това е много труден въпрос за ентусиастите, които тичат да подкрепят всеки протест. Защото не им е никак лесно да признаят, че са измамени. При това не за първи път, не за втори, а постоянно. А отговорът отново е достатъчно очевиден. Не се получи миньорите да дойдат в София, защото лицата, които организираха уж съпротивата им – в случая ръководствата на КНСБ и Подкрепа, нямаха такава задача. Да, такава задача не им е била поставена, точно обратното, те е трябвало да предотвратят такъв изход от създалото се напрежение. Защото са подставени структури. На някой минава ли му дори през ум, че КНСБ и Подкрепа може да имат за цел защита интересите на работниците? Смешно е дори да си го помислиш. Те стотици, хиляди пъти са доказвали обратното. И тук имаме един обществен модел, който много активисти отказват да видят. Имахме една работническа класа, наследена от социализма, която бе планирано да изчезне. Защото разрухата след 10 ноември очевидно е планирана, съзнателно направлявана. Е, ако някой съзнателно иска да унищожи една индустрия и да изхвърли стотици хиляди хора на улицата, което вече се случи, как ще го постигне? Как ще го постигне, когато тези стотици хиляди хора могат, ако се обединят, него да изхвърлят, независимо кой е той? Ще го постигне като ги оглави, като сложи начело им организации, които да ги баламосват, а не да ги организират за съпротива. Така стъпка по стъпка, рубеж след рубеж крепостта е превзета, България е унищожена. Енергетиката е последният рубеж. В енергетиката съпротивата ще е най-голяма, защото във всички други случаи нащата се обясняваха с “неефективно” производство, с “пазара”, което хващаше дикиш поне за широката публика – нейните интереси пряко не се засягаха, други страдаха. С енергетиката тази басня не може да се приложи. Как да кажеш, че енергетиката е неефективна, че няма пазар? Няма начин. Освен това засяга интересите както на работещите, така и на всички граждани – токът ще поскъпне. Поради тази причина си изсмукаха от пръстите, че енергията от ТЕЦ е екологично вредна, че противоречи на “зелената сделка” и прочие глупости. Ама това трудно ще повлияе на работниците и потребителите. Остава техните протести да бъдат потушени със сладникави споразумения за “справедлив преход”, подписани от профсъюзите. А самите протести, доколкото излязат от контрол, да бъдат насочени в погрешна посока – т.е. извън София, също с помощта на профсъюзите. Ще добавя – и на малки групи от “граждански активисти”.
ИЗВОДЪТ!
И ако този модел на действие на Задкулисието за работническата класа и профсъюзите е все по-очевиден, то защо много хора не могат да разберат, че той се отнася и до всяка друга критична сфера, в която спонтанно възниква социален протест. За да бъде преодолян всеки протест трябва да бъде оглавен. Това е максимата на нашите противници, това е техният план за действие, в тази насока са и техните действия. Сега, сетете се какви социални кризи сме имали в последните години и кои са ги оглавявали? Сетете се за Бойко Борисов и протестите от зимата на 2013 г., за групата около Ангел Славчев и Янко Петров, които днес малко хора помнят. Но които тогава обикаляха от сутрин до вечер по медиите, вкл. БНТ, БНР, НОВА и БТВ, където никога не допускат да микрофона човек извън системата. И ще ви стане ясно. Днес е същото.
