България Корпорации Посока

ГЛОБАЛНИТЕ ПРОМИШЛЕНИ РЕВОЛЮЦИИ И НАЦИОНАЛНОТО СЪЗНАНИЕ

Споделете в мрежата
Industry 4.0 and industrial internet of things concept with vector illustration of a connected digital world

д-р, инж. Кирил Белов,
дългогодишен изследовател в Института за техническа кибернетика и роботика към БАН

Повод за този текст ми даде една дискусия на интелектуалци за измеренията на кризата в България и необходимите реформи. Съществена част от тях са реформите, които биха превърнали България в равноправен участник в процесите на технологично обновление, които днес се извършват в света. Ако живеехме в Средновековието, то и управлението на страната от джипка би изглеждало като най-прогресивното възможно. Но светът се намира на прага на Четвъртата промишлена революция, която е революция на мениджмънта, на управлението на големи организации. Глобализацията на света е най-явното проявление на започващата информационна революция. И това променя всички правила, които досега са били спазвани с политически фанатизъм.

КРАТКО ОПИСАНИЕ НА СИТУАЦИЯТА:

Извършващата се в момента Четвърта промишлена революция прекроява цялата технологична база на всички производства (а и на целия живот). Тези страни и региони, които не успеят да се приспособят към развитието на интелигентните технологии, ще започнат фатално да изостават и, след преминаване на определени граници (от които България вече не е далеч), ще попаднат под външна икономическа, политическа зависимост, ще изпаднат в демографска криза и рискуват постепенно да изчезнат от картата на света.

Включването на България в световната революция Industry 4.0 ще помогне за възраждането на българската индустрия и ще повиши броя на интелигентните и будни българи, които ще останат да живеят и създават семейства в страната, а няма да емигрират в преследване на нормален живот. Създаването тук в България на нормални условия за развитие на хората е основата за развитието на техния патриотизъм, за подобряване на жизненото ниво и за националната независимост на страната, която ще започне да участва в международното разпределение на труда и капитала от по-добри позиции, а не като най-бедната и изоставаща страна в Европейския съюз.
За да има всякакъв напредък, трябва отново да се включим в световната революция на иновациите и новите технологии. През 70-те и 80-те години на ХХ в. България успя да се включи в Третата промишлена революция, която се изразява основно в автоматизация на цели производствени процеси с използване на дигитални технологии и роботи. Имаше голям скок в развитието на технологиите в страната, който беше предшестван от десетки години системно изграждане на базата за тези технологии. В момента у нас има някакъв потенциал, който се използва основно от чужди компании, инвестиращи в съвременни производства. Това също е положителна тенденция (поради липса на национална политика), която обаче без обществена подкрепа ще затихне.
Една от важните стъпки е да се стимулира българският бизнес да инвестира в най-съвременните и дори в рисковите технологии, като държавата го подпомага в това му начинание. Това е едно от най-патриотичните действия, които могат да бъдат предприети. Съществуват множество възможности за насърчаване на напредъка на българския бизнес в Industry 4.0. Тези възможности са добре известни в световната практика - просто трябва да се изучат и да се приложат най-подходящите за страната и времето.
От историята на българското Възраждане знаем, че една от основните предпоставки за него е силното развитие на материалната база на българското население в определени райони, бурното развитие на занаятчийството и търговията, появата на производство, на фабрики, на богати и просветени българи, на цели финансово богати центрове като Карлово, Габрово и др. Тези центрове постепенно стават огнища на събуждане на националното съзнание, на патриотизма на българите.
Подобна роля на катализатор за събуждане на националното самосъзнание играят съвременните световни процеси, които, в областта на производството и свързаните с него области, се обединяват от Industry 4.0. Сега тези процеси се просмукват в страната без участието, а понякога и въпреки усилията на държавата. По един естествен начин, с чужди инвеститори. 
Вероятно по подобен начин инвестицията на барон Хирш в железницата е изиграла ключова роля в организацията на Априлското въстание. За тогавашната епоха железопътната технология е била нещо подобно на съвременните високи технологии. Известно е, че много от специалистите, работещи по железницата с висока квалификация и заплати, активно са участвали в подготовката на въстанието - и Тодор Каблешков, и големият брат Прошек (за когото се твърди, че в едно от читалищата по линията на железницата се е срещал с Васил Левски), и много други. Голяма роля за развитие на българския патриотизъм са играли и крупни икономически субекти като братята Евлоги и Христо Георгиеви, братята Гешови, синът на единия от тях - Иван Евстратиев Гешов, и др., които са оперирали на глобалната индустриална сцена. Без икономическото възмогване на определени слоеве от българското население и без активното създаване на книжовни центрове, като читалищата и Българското книжовно дружество, чийто наследник е Българската академия на науките, не би било възможно възраждането на българската държава, не би било възможно организирането на революционната съпротива срещу съществуващата Османска империя, не би бил развиван и самия патриотизъм и национално съзнание. 
Така че, вероятно и в момента просмукването на съвременни технологии в българската индустрия е сериозна причина за повишаване на националното съзнание и патриотизма на заетите в тях и на създаващата се тяхна общност, и могат да послужат за подкрепа на създаващото се гражданско общество (което засега се демонстрира главно на площадите в столицата, по време на продължителните протести против корумпираната управляваща класа).
Присъединяването на България към Четвъртата промишлена революция не може да стане автоматично, въпреки че по принцип процесът е обективен. Но за да стане то практика, е нужно съзнателно и координирано усилие от всички, които са заинтересувани.

На дадения етап в общественото пространство циркулират различни варианти за реформи, например следните

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА РЕФОРМИ
В ОБЛАСТТА НА ПРОИЗВОДСТВОТО:

  1. България следва спешно да се насочи към формиране на производства с висока добавена стойност, в контекста на протичащата в световен мащаб Industry 4.0.
    1.1. Да се създаде работна група от български и чужди иновативни фирми, които инвестират у нас. Тя следва да формулира най-належащите проблеми, с коитоте се сблъскват при внедряване на технологиите, свързани с Industry 4.0. Работната група да се подсили с представители на заинтересовани министерства, учебни и научни организации. Работната група да изготви програма, която да се обсъди, редактира и съгласува на национално ниво.
    1.1.1. Ако има политическа воля, тази програма да се приеме за изпълнение от държавата.
    1.1.2. Ако няма политическа воля, такава програма почти губи своя смисъл и полезност, докато не се появи политическата воля. Ще продължи просмукването на световните тенденции и важни хора ще говорят за това, как да се борим с един или с друг аспект на поредната криза („кризаТА“) .
    1.2. Да се проучат насоките на Германското федерално правителство за Industry 4.0 и да се състави съответна на българските задачи програма за ускорено достигане на заложените в тези насоки параметри.
    1.3. Да се стимулират българските и чуждестранните инвеститори да разработват и внедряват технологии, свързани с Industry 4.0. Особено внимание да се отдели на свързването на комплексни софтуерни, хардуерни и механични интелигентни решения с насоченост към конкретни проблеми на високотехнологичните производства в страната, посочени от съответните бизнеси. Техническите решения да бъдат на нивото на Industry 4.0, тоест, да използват интернет свързаност, разпределено управление, управление на качеството и т.н.
  2. Да се разработи план за реформиране на (съществена част от) образователната система в съответствие със задачите на Industry 4.0:
    2.1. За професионалното и висшето образование – подготовка за предизвикателствата на съвременните технологии: роботика, мехатроника, информационни и комуникационни технологии, управление на производството
    2.2. За общото образование – образователната технология STEM (Science, Technology, Engineering and Mathematics), съчетан с повишаване на общата култура.
    2.3. За извънкласни и извънучилищни дейности – занятия за откриване и формиране на разностранни интереси, възпитаване на иновативни нагласи и масово обхващане на децата и подрастващите.
  3. Постепенно (за да не се предизвика криза на трудовия пазар) следва да се ограничават инвестициите в производства с невисока добавена стойност, като заетите в тях постепенно да се насочват към други полезни за обществото дейности, а материалната им база да се надгражда за съвременни иновативни производства (със съответна материална помощ от държавата и ЕС). България не трябва да е конкурентна с ниска цена на неквалифицирана работна сила. Производството на маркучи, кабели и стопове за автомобили не е инвестиция в съвременна технология, въпреки че те се използват и в най-съвременните електрически автомобили!
  4. Веднага следва да се прекрати политиката, провеждана в България, към „инвестиции“ от европейски фондове, които, по съществото си, са кражба на парите на европейските, и българските в това число, данъкоплатци, и разпределяне на плячкосаните пари между европейските партийни и безпартийни чиновници. Тук просто трябва правоохранителните органи да си влезнат в ролята и да защитят своето наименование. Това е известно и като „върховенство на правото“, “the rule of law”. Общите европейски пари трябва да се насочат не към подивяване и корумпиране на обществото, а към подобряване на материалната и духовна култура на Европейския съюз в условията на агресивна световна конкуренция.

КРАТКА ИНФОРМАЦИЯ ЗА INDUSTRY 4.0

Последните няколко десетилетия най-често се характеризират като Информационна революция, Научно-техническа революция, Интернет-революция и т.н. За този, който е фокусиран върху развитието на самата логика на производството, водещият термин е Революция в производството, популярна като Четвъртата промишлена революция, или Industry 4.0.

Едно от определенията за Четвъртата промишлена революция, или Industry 4.0, е дадено от Wikipedia: [1]
„Четвъртата промишлена революция (или Industry 4.0) е протичащият в момента процес на автоматизация на традиционните производствени и индустриални практики, като се използва модерна интелигентна технология. Интегрират се широкомащабни решения на комуникация от машина към машина (M2M) и на Интернет на нещата (IoT), за да се получи повишено ниво на автоматизация, подобрена комуникация и самонаблюдение, и за да се произвеждат интелигентни машини, които могат да анализират и диагностират проблеми без необходимост от човешка намеса.“

Така представените промишлени революции могат да се видят и от следната гледна точка:

ПРОМИШЛЕНИТЕ РЕВОЛЮЦИИ
ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ИНЖЕНЕРА ПО АВТОМАТИКА

  1. Автоматизация на енергийните машини
  2. Автоматизация на отделни първични производствени процеси с използване на електрическа енергия
  3. Автоматизация на цели производствени процеси с използване на дигитални технологии и роботи
  4. Автоматизация на мениджмента на цели компании с използване на информационни технологии – интернет свързаност, IIoT, облачни технологии, управление на качеството и др.

ОБОБЩЕНИЕ

Глобализацията и националният интерес не си противоречат. В епохи на промишлени революции националният интерес се глобализира. Той променя формата си в съответствие със световните тенденции, но съдържанието му става по-интензивно и по-съответстващо на националния дух. Чрез включването си в глобалните процеси, нацията се засилва и придобива повече шансове да продължи да съществува устойчиво в смутните световни времена. Това е било валидно за България досега, и винаги у нас се е намирало кристализационно ядро, от което народът се е възраждал след периоди на кризи. Нека се надяваме и сега, в епохата на Industry 4.0, да успеем да следваме тази традиция.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.