България

ПРОТЕСТЪТ СЛЕД ОСМИЯ ДЕН

Споделете в мрежата

автор: Румен Дечев

  1. Протестът след осмият ден и противостоящите си сили

На осмия си ден негодуванието срещу мутренското правителство на Борисов събра огромно число протестиращи – 30-40 или повече хиляди дефилираха по улиците на София и скандираха „Оставка!“. Започнал като организационно мероприятие, изпратило на площада фенове на ФК „Левски“ и представители на градската десница, протестът постепенно се превърна в общонароден.

Над 80% от участващите са съвсем млади хора, пълни с енергия и решимост, повечето за първи път участващи в протести и, за съжаление, абсолютно неориентирани. Те смятат, че с оставките на Борисов и Гешев всичко ще се промени и България ще се превърне в друга държава. Уви няма да е така. Най-лошото е, че тяхната емоционална превъзбуда и социална неориентираност ги превръщат в лесна плячка на всякакви манипулации.

Коалиционното правителство на ГЕРБ, видя се от изявлението на ГЕРБ и подкрепящите го лъжепатриоти, всячески ще се стреми да избегне подаване на оставка в оставащите до края на мандата 7 месеца, което ще му позволи само да организира следващите избори, разчитайки да ги спечели с купени и фалшифицирани гласове. В случай на оставка цялата власт ще премине в ръцете на президента посредством служебното правителство, което може да извърши кадрови промени в силовите министерства, да започне арести и разследване на корумпирани лица, и, в крайна сметка, да осигури загубата на ГЕРБ на предстоящите избори.

При това положение ситуацията в страната ще се затегне. Предстоят дни на напрежение и изпитания. Най-вече те ще са изпитания за гражданските активисти, чиято цел е да влязат сред протестиращите и да внесат съзнателност в действията им. Участието на 100-200 или дори 1000 граждански активисти в протестите вече няма съществено значение при 40 хиляди излезли на улицата само в София. Но тяхното участие би било решаващо за разясняване ситуацията сред протестиращите, решаващо за предотвратяване на манипулациите, които се подготвят успоредно със свалянето на Борисов, което изключително малко хора осъзнават.

  1. Заинтересованите сили и подготвените манипулации.

За да се разберат възможните манипулации, трябва да се познават вътрешните и особено международните сили, които са заинтересовани от развитието на ситуацията в България.
Световната финансова олигархия е поставила България в робско положение. Тя я е превърнала в суровинен придатък на световната икономика и пазар за произведените на Запад стоки. Милиарди се източват годишно от България за сметка на тънещото в мизерия и прогресивно намаляващо население. Дълбоката глобална държава всячески ще се стреми да не допусне в страната развитие по примера на Унгария и Полша, създаване на национална държава, която да изразява националните интереси. За своите цели Дълбоката глобална държава ще използва подвластните й организационни структури – НПО-та, различни видове „зелени”, партиите на градската десница, несвързани с ГЕРБ – „Да, България”, различните „Зелени”, „България на гражданите”. Така единият от „Отровното трио” – проф. Слави Минеков, излиза от редовете на „България на гражданите” на антибългарската особа еврокомисарката Миглена Кунева (Пръмова). Арман Бабикян пък е тясно свързан с Надежда Михайлова и старото СДС, също глобалистка и антибългарска организация. Основно внимание обаче се отделя на ПП „Да, България” и нейния лидер Христо Иванов. Стълкновенията в „Росенец” бяха изцяло подготвена ПР-акция за повдигане рейтинга на този безличен бенефициент на чужди фондации и бивш министър на ГЕРБ. Все пак, за да направиш от бивш министър на ГЕРБ символ на съпротивата рещу ГЕРБ се изискват усилия и средства и те се правят. Важен знак, че българската политическа власт тръгва в нова симбиоза с Дълбоката глобална държава е и назначаването за юридически съветник на президента на Иванка Иванова, дългогодишен предан сътрудник на антибългарската организация „Отворено общество” на Сорос само месец преди избухването на протестите. Всичко е съшито с бели конци и очевидно, че президентът ще следва линията на Дълбоката държава и най-вероятно ще има предвид нямащия и ден трудов стаж Христо Иванов за служебен премиер. Ако това стане, то стремежите на протестиращите срущеу Борисов за по достоен живот ще бъдат грубо измамени, а последиците за България ще са особено тежки. Ето тези тенденции в развитието на българската политика участниците в протестите не познават и задача на гражданските активисти е да им ги разяснят.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.