ПРЕВОД: РОСИЦА ТУЛЕВА
Поредицата от неуспехи на руската армия в Украйна предизвика остра реакция в руските медии, нехарактерна за авторитарния реим на Вл. Путин. Рязката, непозната до сега критика, може да предизвика тежка криза във властта и дори рухване на режима на Путин. В публикуваната статия на руското списание „Военное обозрение“, от 3 октомври 2022 нагледно илюстрира процесите, които протичат в руското общество.
Министерството на отбраната все още продължава с операцията „Мълчанието на агнетата“. Ще трябва да се замислим къде се намира руската армия и как изобщо се сражава там. На някои това може да се стори като свободно есе на тема „Ще се справя сам, загубата ще е ваша“, но уви, тук ще трябва да се спрем и на статистиката. Какво чуваме напоследък? Постоянните оплаквания са, че ВСУ има многократно превъзходство в жива сила и техника, и затова продължава успешното си настъпление, като превзема едно след друго населени места.
Руската армия не може да окаже адекватна съпротива поради тези неблагоприятни факти (мобилизация на украинските резерви и умело ръководство на ВСУ от офицери на НАТО) и затова постоянно извършва „прегрупирания“, които приличат по-скоро на бягство, като снабдява ВСУ с най-новото оборудване по програмата „руски лизинг“.
Тук възниква един справедлив въпрос: защо?
Защо, между другото, в репортажите на военните кореспонденти чуваме странна поредица от „Барса“, „Музиканти“, ЗНР, ДНР (макар че какво по дяволите са опълченците, те са донбаски тигри), чеченските части „Ахмат-Сила“ и само много рядко се промъкват „части на 20-та армия“. Ясно е, че става дума за 3-ти и 144-ти мотострелкови полкове, а има и части на 8-ма армия, но наистина се създава впечатление, че руската армия, прехвърлена чрез телепортация, се сражава някъде в друго измерение. И да, всеки ден загиват по 200 войници и офицери от ВСУ, свален е поредният Су-25 и е унищожен още един“Хаймарс“.
И наистина, без капка сарказъм, налице е някаква бъркотия.
Цялото това нещо ми напомня за бой между двама боксьори. От една страна, някой от братята Кличко (добре, нека кажем Виталий, той говори прекрасно), от друга страна, Николай Валуев. Кличко е добре, но Валуев ще се представи с белезници на левия си крак и прикрепени към тях тежести, с дясна ръка, вързана за торса, и със завързано ляво око. И няма да му бъде позволено да удари Кличко в главата.
Ето как изглежда СВО в сравнение с войната, която води Украйна.
Като цяло, колкото и да се опитвах, не успях да намеря каквото и да било разумно определение за тази „специална военна операция“. Руските командири не се наемат да обяснят какво според тях означава „специална военна операция“. Когато американците извършиха обезвреждането на боеприпаси в „Пустинна буря“, те някак си не се сдържаха и удариха иракчаните с всички налични средства. За разлика от нашата армия, която, казано направо, водеше много странна война.
Да, много странна война. Без да се нарушават комуникациите, без да се разрушават мостове, енергийни възли, центрове за вземане на решения. Тоест това, с което започват всички нормално завършили войни. И по някаква причина тази война просто беше необходимо да се проведе с военен контингент от не повече от 120 000 души, без да се броят обаче формированията на ЛНР, доброволците, „музикантите“, чеченският контингент и баретите.
Възниква въпросът: ами ако имаме такъв недостиг на кадри, защо 10% от всички въоръжени сили на РФ участват в СВО? С какво се занимават останалите 90%? И защо вместо тях на фронтовата линия трябва да се изпращат необучени (няколко стрелби са нищо) формирования от мобилизирани резервисти? Това дори не са „Барсици“, те са много по-слаби в нивото си на обучение! Какво ще направят същите милиони от руските въоръжени сили? Преференциални ипотеки за изплащане? Да покажем с маневри колко силна и мощна е нашата армия? Те вече го показаха, както се казва, в реално време.
Не можем да изпращаме наборни войници във въоръжените сили? Тогава не го правете!
Време е да разгледаме цифрите.
Умишлено не вземаме за основа тазгодишната августовска заповед на руския Президент, а един по-ранен документ.
На 17 ноември 2017 г. Президентът на Русия В. В. Путин подписва указ № 555 „За определяне щатната численост на въоръжените сили на Руската федерация“, с който се определя числеността на руските въоръжени сили на 1 902 758 души, от които 1 013 628 военнослужещи. Декретът влезе в сила на 1 януари 2018 г.
Тоест към 24.02.2022 г. руските въоръжени сили наброяват повече от един милион души. Ще продължим оттук нататък.
И по-нататък: министърът на отбраната Шойгу, който през март миналата година направи изявление, в което заяви, че „…броят на военнослужещите на договор в руската армия се е увеличил повече от два пъти и е надхвърлил 405 хил. души, докато броят на наборните военнослужещи, напротив, намалява“.
Цифрата е много важна тук: през март 2021 г. е имало 405 хил. договорно наети служители. Това, разбира се, е без офицерския корпус, който се брои отделно.
А на 22.12.2021 г. министърът на отбраната прави още едно съобщение: „Нивото на щат на офицерите е повишено до 96%, а на договорно наетите военнослужещи от други състави – до 99,4%. Техният брой е повече от два пъти по-голям от броя на наборните войници“. Всички тези цифри присъстват в материалите на телевизионния канал „Звезда“.
И така, в началото на ПСВ руската армия е напълно окомплектована с офицери и военнослужещи на договор, като последните са два пъти повече от наборните войници.
Въпрос: защо е невъзможно да се наемат близо половин милион договорно наети работници в СВО?
Добре, сега флотът служи предимно по договор. Но Военноморските сили с всички свои структури, включително адмирали, капитани и брегови готвачи, имат около 150 000 души. Следователно, без нашия не особено полезен флот, Генералният щаб разполага с около един милион войници и офицери повече.
Разбира се, стратегическите ракетни войски, ремонтните бази, складовете – те не отиват никъде. Охраната на границите сега е на ФСБ, там по някаква причина всичко е наред. Дебело подчертавам, че обещанието на Киев, че „Русия ще се удави във вълна от терористични атаки“ не се е случило, означава, че ФСБ работи както трябва. Но стратегическите ракетни сили са 60 000 души, инженерни бригади и всичко останало – накратко, незначителни.
И тук въпросът придобива зловещ оттенък.
Изведнъж се оказва, че този един милион не бива да бъде докосван по никакъв начин. Това е крайно опасно. Един милион трябва да седят безучастно в своите ППД и най-много да участват в тренировки. Всяко друго използване на войски е свързано с известен риск.
И затова трябва да бъдат призовани още 300 хиляди души. И да ги изпратим в Украйна или както там ще се наричат новите територии, които бавничко започваме да предаваме на врага. Поне първите формации вече са се отправили натам.
Защо мобилизираните 35-45-годишни (а има и по-възрастни) ще бъдат по-ефективни от тези договорно наети военнослужещи, които днес служат във въоръжените сили на РФ – нямам отговор. С нивото на обучение, което армията може да осигури днес, това е просто изпращане на неподготвени хора на заколение. За мое огромно съжаление, това е точно така.
Резултатът е далеч повече от една странна картина. Основните бойни задачи в Новорусия (нека засега да се нарича така) се изпълняват от формированията на ЛНРД, „музикантите“, чеченските и доброволческите формирования и резервистите на БАРС, от една страна, и частите на 8-а и 20-а руска армия, от друга.
Не мога да кажа как мобилизираните хора, които са отбили военна служба преди двадесет години, могат да бъдат полезни тук. Но те са изпратени не в Централния или Източния военен окръг, за да освободят кой знае какви военни части, а на запад.
Поведението на Министерството на отбраната е както обикновено: много странни и нелогични действия на фона на гробно мълчание. Но очевидно те сериозно смятат, че 40-годишен мобилизиран мъж ще бъде много по-ефективен от 22-24-годишен служител на договор. Не се сещам за по-скандална глупост, но уви, нищо не ни се обяснява, цялата информация е под формата на спекулации, слухове и клюки.
Защо не можем да вземем от Източния военен окръг онези части, които бяха така блестящи на неотдавнашното учение „Восток-2022“? Всичко там показа много точно степента ни на обучение. Но, какъв е проблемът? Очевидно има някакви проблеми, защото милионна армия продължава да седи в ППД, а ние всеки ден четем, че ВСУ има превъзходство във всичко.
Именно това изобщо не е ясно. На хартия ние превъзхождаме ВСУ във всичко, имаме повече от всичко. Повече самолети, танкове, оръдия, РСЗО, ракети. Повече обучени войници и офицери. Имаме повече от всичко.
Но в условията на тази странна война, която нашите генерали сами водят, ние нямаме възможност да използваме милионна армия. И битката ще се води от патриотите, мобилизирани и екипирани за своя сметка, кой взет от машината, кой от полето. Защото биомасата от системни администратори и маркетингови експерти вече е напуснала територията на Русия.
Като цяло, военното ни ведомство продължава да доказва на всички, че неговите проекти са непонятни за обикновения човек. Те са някъде там, в небето, отвъд разбирането на обикновения човек.
Очевидно украинците също не разбират и действат не толкова блестящо, колкото ефективно. И те превземат селища, които сега са на територията на Русия. И стрелбата по руски граждани вече е започнала там.
Като цяло има много въпроси, но със сигурност бих искал да получа отговор на най-наболелия въпрос: къде е нашата милионна армия и защо не може да бъде използвана във войната в Украйна?
PS. Редакционната колегия на „Военен преглед“ счита за свой дълг да заяви, че сега говорим за проблемите и недостатъците не за да унижаваме армията и да всяваме паника, а за да може да се направят правилните изводи и да се отстранят грешките днес и да не се допускат утре. Изразяваме надеждата си за разбиране и съжалението си към онези, за които това не е възможно.
Автор: Роман Скоморохов
